Warning: strpos(): needle is not a string or an integer in /home/pavelb/public_html/comments.php on line 34

Warning: strpos(): needle is not a string or an integer in /home/pavelb/public_html/comments.php on line 35

Warning: strpos(): needle is not a string or an integer in /home/pavelb/public_html/comments.php on line 36
Добре дошли в ПАВЕЛ БАНЯ – ПРОМОЦИИ, Оферти, Пакети, Лечение, Настаняване, Хранене, Транспорт, Развлечение, Новини – Всичко за Павел баня - Щастливеца
Павел баня
Щастливеца 
16.1.2013 - по повод 150 години от рождението на Алеко Константинов
Алеко Константинов
Алеко Константинов
Човек трябва да е голям оптимист и да е безкрайно влюбен в живота, за да си избере сам псевдонима Щастливеца. Но на младия Алеко Константинов – юрист по образование, поет и писател по призвание и природолюбител по душа, този псевдоним приляга най-много. И именно като Щастливеца става известен за народа си. Роден е в Свищов на 13 януари (1 януари по стар стил) 1863 г. в заможно семейство. Получава солидно образование последователно в Свищов и в Априловската гимназия в Габрово, в гр. Николаев, Русия и завършва право в Новорусийския университет в Одеса през 1885 г. Връща се в родината си с горещото желание да участва в съзиждането на държавността и правната система в освободена България. Но надеждите му са попарени. Безпристрастен съдия, прокурор и юрист, демократ по убеждения, той няколкократно е уволняван по политически причини, защото управляващите не веднъж са били уязвявани от перото му на блестящ писател-сатирик. Между другото Алеко не веднъж се надсмива и над себе си: „Че аз съм щастливец, това го знае цяла България, но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн!” признава във фейлетона си „Страст” (25 октомври 1895 г.). На 23 май (11 май стар стил) 1897 г., едва 34 годишен, Щастливеца загива при покушение. През деня, заедно с другари от Демократическата партия на Петко Каравелов, той участва в тържествата за деня на светите братя Кирил и Методий в гр. Пещера. Късно вечерта тръгват по шосето за Пазарджик с файтонджията бай Тошо. Тропотът на файтона се носи над смълчаното в първа дрямка поле, а веселякът Алеко, упоен от вълшебството на пълната с величие и красота нощ, започва да си тананика тихо мелодията на любима песен. Внезапно гръм от бердана № 88717 пропуква из засада, простреляният Алеко се полюшва и се поваля върху коленете на другарите си със спряло завинаги сърце. По-късно това голямо и любвеобилно сърце е поверено на най-близките Алекови приятели и е съхранено в стъкленица до днес в неговия дом-музей за да напомня на поколенията за позорното деяние в едно жестоко, раздирано от политически вражди време.

На 13-ти януари българската общественост отбеляза твърде скромно сто и петдесет годишнината от рождението на Алеко Константинов, но пък в родния му град Свищов, както всяка година, тържествено и еуфорично преминаха традиционните Алекови дни. Мисля, че за всеки, който се чувства българин, този паметен юбилей е бил повод за размисли – тъжни размисли за съдбата на великите ни синове и творци. Едни – тънещи в пренебрежително забвение заедно с революционното си дело или литературно наследство. Други – подложени на безпрецедентна гавра от безродни историци, културолози, сценаристи и пр. Достатъчен пример е скечът със съвременния бай Ганьо, показан в Шоуто на канала в навечерието на заслужаващата много по-голяма почит годишнина. За мен тя беше мотив да се разровя в старите архиви на покойния ми баща, ревностен почитател на Алеко и също като него запален турист, любител на несравнимата по прелест българска природа. Ето няколко реда от негов пътепис, отразяващ поклонение на група казанлъшки туристи на лобното място на Алеко по пътя между Пещера и Пазарджик близо до с. Кочагово, днес Алеко Константиново: „…Спираме пред скромния паметник , издигнат от признателните граждани на Пещера, на който е издълбан следния текст: „Пътниче, предай на грядущето поколение, че тук е паднал убит от наемни убийци, поета-писател Алеко Константинов, на 11 май 1897 г.” Четем и препрочитаме това послание с вълнение, защото се чувстваме част от това грядущо поколение, дошли в тая ранина за смирен поклон пред паметта на скъпия човек, творец, гражданин и възторжен почитател на родните красоти, чието сърце тъкмо тук е отмерило сетния си удар. Но къде е Алековият бюст, който веднъж вече беше строшен от злосторници и след това възстановен? Нима престъпна ръка отново е посегнала върху него? – се питаме, застанали пред оголения постамент.
Паметникът на Алеко константинов пред неговата къща-музей в Свищов
Паметникът на Алеко константинов пред неговата къща-музей в Свищов
„Снимка с Алеко ли искате да си направите?”– попита ни млада жена, излязла от близкото кантонче и без да дочака отговор влезе отново вътре. Само след минута–две от там излезе едър мъж, прегърнал в ръце наново отлят бюст на писателя. Възхитихме се от отзивчивостта на този нашенец в кантонерска униформа. Както сам призна, дошъл някъде от врачанско и покрай службата си доброволно поел грижата да опази това скъпо достояние на изкуството и народната любов. Слънчевите лъчи осветиха паметника, вече с поставения върху му Алеков бюст на фона на зеления декор, апаратчетата ни защракаха и съхраниха една безценна реликва…”

Че безпощадният сатирик Алеко е бил недолюбван не само от съвременниците си, управляващи България, но и много години след смъртта му, свидетелства друг спомен, записан от баща ми през далечната 1941 г. Възрастният вече Христо Пунев Венковски от Пещера споделил с него: „Тая година решихме на 24 май да организираме паметна среща на Алековото лобно място, но полицията отрано бе взела мерки. Началникът на дошлата група полицаи ме предупреди: „Хем, г-н Пунев, ще гледате да стане мирно и тихо, по-набързо и без много приказки! Да не го превърнете на митинг, защото ще си имаме неприятности с началствата!!!” Мале, че като настръхна побелелият ми перчем и затрепера бялата ми брада! Запалих се, дръпнах едно огнено слово, гръмна цялото поле от „Ура”. И полицаите викаха повече от другите. А началникът им, изопнат като струна, козируваше чинно пред гласа народен и гледаше право в паметника. После ме извика на страни и рече: Нейсе, стана тя една, ама хубаво стана, бе г-н Пунев! Значи такъв славен българин бил тоя Алеко, а?” И тържеството мина без неприятности.” А ето и една оценка за Алеко като патрон на родния туризъм: „Желанието, не, копнежът на Алеко да увлече младо и старо в лоното на родните красоти не остана безплоден глас в пустиня. Със своята „Покана” от август 1895 г. Алеко Константинов става не само инициатор за създаване на първото туристическо дружество в България, но и
Хижа Алеко на Витоша
Хижа Алеко на Витоша
осъществява на 27 август 1895 г. първия и паметен масов излет до Черни връх! Искреният му и пламенен зов : „Българийо, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юноша никоя не е любил” – отеква благодатно в сърцата на хиляди негови следовници по цялата страна и техният брой нараства в хилядократно повече любители на туризма.”

Уви, желанието му за дълъг живот и здраве е прекършено във фаталната майска нощ на 1897 г. Официалната версия е, че покушението било срещу неговия съпартиец – народният представител от Пещера Михаил Такев. Но кой знае, може би Алековият герой бай Ганьо не могъл да прости прозрението, с което Щастливеца е описал неговите кривици? И си мисля колко е нужно и днес на България острото перо на Щастливеца! Как ли би описал абсурдните ни политически нрави и престъпното посегателство над българската природа – изсичането на горите, разкопаването на дюни и бетонирането на черноморските плажове??? Но, нека да го оставим да почива в мир, да се поклоним пред паметта му и с по-голямо внимание да препрочетем книгите му. Защото незавидната ни българска съдба показва, че за съжаление и до днес народът ни не си е направил труда да осмисли Алековите прозрения, послания и предупреждения!
Йорданка Трополова


Коментари 
Comments are not available for this entry.