Warning: strpos(): needle is not a string or an integer in /home/pavelb/public_html/comments.php on line 34

Warning: strpos(): needle is not a string or an integer in /home/pavelb/public_html/comments.php on line 35

Warning: strpos(): needle is not a string or an integer in /home/pavelb/public_html/comments.php on line 36
Добре дошли в ПАВЕЛ БАНЯ – ПРОМОЦИИ, Оферти, Пакети, Лечение, Настаняване, Хранене, Транспорт, Развлечение, Новини – Всичко за Павел баня - Сватбено пътешествие *
Павел баня
Сватбено пътешествие * 
14.12.2012
ТЯ и ТОЙ бяха много млади, много красиви и много влюбени. В ушите им още не беше отзвучал маршът на Менделсон, когато тръгнаха от долината Джезрел**, взеха самолет на летщето в Тел Авив и полетяха към един слънчев бряг с топло и ласкаво море.

Отдавнашната им мечта беше да опознаят държавата и народа, спасили някога семействата на предците им от газовите камери на Третия Райх. Решили бяха също да повторят клетвата си за вярност в софийската синагога, където се бяха венчали техните баби и дядовци преди да се решат да заминат за възроденото си Отечество***. При излитането на младата жена й прилоша. Облегнала глава върху рамото на любимия, беше затворила очи, а той, обгърнал нежно с длани двете й ръце, я съзерцаваше с обич и вдъхваше с наслада уханието на къдравите й коси с пожарни оттенъци. От време на време свенливо и крадешком, да не видят другите пътници, целуваше изящното й бяло вратле, на което светеше старинен златен медальон – семейна реликва, подарена от майка му на невестата. И двамата още не знаеха, че под сърцето й вече расте едно мъничко създание, плод на голямата им чиста любов…

Огряното от слънце Бургаско летище ги посрещна гостоприемно. Преминаха паспортния контрол и, нетърпеливи да се докоснат до морето, побързаха заедно с потока други туристи да се качат в големия бял автобус, който ги очакваше на паркинга.
Тогава въздухът край тях се взриви….

Мъжът стисна конвулсивно нежната ръка на спътницата си и последното нещо което видя, беше ослепителното зарево на пламъците. През продънения от взрива таван на автобуса те изгряха като Лата – жълтата еврейска шестолъчна звезда, пазена като реликва в скрина на баба му. Поразена от разкъсваща болка и останала без въздух, жената инстинктивно вкопчи пръстите на другата си ръка в медальона и го откъсна преди да угасне искрата на живота й. После настъпи мрак и две обгорели, вплетени в последна прегръдка ръце, излетяха като влюбени гларуси през строшените стъкла на прозореца. От космическите висини долетя голям бял ангел, разпъди с криле дима, пое от разкъсаната утроба невинната душа на едно още неродено дете и го понесе към Вселенския Рай…

Навън изпадналите в паника хора бягаха ужасени. Техните писъци, заедно със стоновете на ранените се сляха с воя на долетелите линейки, полицейски и пожарни коли и като трагична симфония се понесоха към замъгленото от пушек и сажди небе. Сред общия хаос една възрастна посрещачка стоеше неподвижно като поразено от гръм дърво. В ръцете си държеше опушен и никому непотребен вече букет и ридаеше с глас. Слънчевият, мирен и гостоприемен Бургас не беше вече същия…

Край окървавените плочи на отцепения с широки жълти ленти район се тълпяха репортери, телевизионери, фотографи. Захапаха хищно сензацията, подъвкаха я няколко дни като орбит без захар, после я изплюха с досада и обърнаха погледи към атракциите на Лондонските летни олимпийски игри. Българските държавници и политици изпратиха тривиалните си съболезнования и заобсъждаха със строги лица поредните закъснели мерки за противодействие на тероризма. Депутатите се сетиха, че е лято, гласуваха си единодушно и щедро едномесечен отпуск и заминаха да отдъхват на по-безопасни дестинации…

Нашенският Мунчо, заспал дълбоко и непробудно, пропусна историческия си шанс да напсува цветисто атентаторите и да ги заплаши със своя всемогъщ Ру-сс-и-ан. А може би се преструваше на заспал от страх да не го обесят повторно…

На другия ден след трагедията дойдоха чистачите. Сред обгорелите човешки останки намериха старинен златен медальон и две брачни халки. Огледаха се гузно и ги плячкосаха. По измития плочник пред летището отново потече потокът на заминаващи и пристигащи пътници, обсебени от собствените си грижи и равнодушни към разигралата се тук човешка драма…

И сякаш само морето реагира адекватно. Въпреки слънчевия ден зарева буреносно, издигна мощни пенести вълни, запрати ги с ярост към брега и отвлече половината вълнолом. Единствено то се осмели най-спонтанно и искрено да възроптае против поредното човешко безумие. Но никой не разбра предупреждението му…

Йорданка Трополова
________________________________
* – Есето е провокирано от атентата на Бургаското летище на 18 юли 2012 г. в 17:30 ч. местно време.
** – Долината Джезрел се намира в северната част на Израел.
*** – Израел, единствената еврейска държава в света, съществува официално от 1948 г., когато е създадена с резолюция на ООН. В известен смисъл тя е наследник на полулегендарното Давидово царство, съществувало между 1020 и 930 година преди Христа. След края на Втората световна война, евреи от цял свят, включително и от България, се преселват там. (б.а.)


Коментари 
Comments are not available for this entry.