СЛОВО ПО ПОВОД ДЕНЯ НА НЕЗАВИСИМОСТТА
22 септември

Скъпи съотечественици,

На този ден през 1908 г. при изключително тържествена обстановка в историческата Иван-Асенова църква “Св.Четиридесет мъченици” и на старопрестолния Царевец е обявена независимостта на България.

На този ден преди 100 години пред развълнуваното множество кънтят мощно камбаните и ехти топовният салют.

На този ден е обявена Прокламацията за българската независимост, един естествен успешен завършек на продължителен период на български борби за независимост, за самостоятелно държавно съществуване.

Добре помним голямата цел на българската национална революция от ХIХ век ­ освобождението и обединението на българската нация в единна, независима държава. Руско-турската освободителна война от 1877­-1878 г. дава добър етапен резултат в постигането на тази цел. Но Берлинският конгрес нанася тежък удар върху историческата справедливост, като поставя огромна част от българската нация в изключително трудни условия за живот и развитие, като осуетява реализацията на идеята за самостоятелна единна българска държава, като ограничава голяма част от възможностите за инициатива на българската дипломация и политика в международен план. Все тежки и сериозни препятствия за естественото историческо развитие на българския народ.

С провъзгласената държавна независимост българите показват, че имат ясен стремеж и политическа воля да бъдат не просто обект, а действен субект на европейската история. С акта от септември 1908 г. се отхвърлят всякакви ограничения на международния статут на българската държава и в крайна сметка Европа е принудена да признае пълноправното членство на нашата страна в голямото семейство на тогавашните европейски държави.

Цялата реч...

Comments are not available for this entry.