28.3.2016
Под това мото премина в Павел баня срещата, посветена на 126-та годишнина от рождението на Димитър Чорбаджийски-Чудомир. Тя бе организирана на 25 март от Читалище „Напред – 1903“ - Павел баня и събра около импровизирана „кръгла маса“ педагози, представители на художествено-творческата интелигенция и общественици от града.
Присъства и зам. кметът на общината Йордана Енева. Откривайки срещата, председателят на читалищното настоятелство Донка Иванова направи символична връзка между рождената дата на турийския смехотворец и Светия празник Благовещение и поздрави всички с двойния празник. Две ученички от местната Професионална гимназия по ресторантьорство и хотелиерство повдигнаха настроението, превъплъщавайки се взнаковите героини от хумористичните разкази на Чудомир – кумата Берта и как’ Сийка.
Любопитни факти от семейните хроники на фамилията Чорбаджийски и от младостта на Чудомир сподели неговата племенничка Гергана Гечева. Тя прочете прочувствено поздравление, което дядо й Георги Чорбаджийски е произнесъл на 70 годишния тържествен юбилей на своя по-малък брат Чудомир и подари на читалището две луксозно рамкирани снимки на писателя в компанията на педагози и първенци от Павел баня.
Последваха вълнуващи спомени на присъстващите за именития им и любим земляк Чудомир и неговата спътница в живота – художничката Мара Нонова-Чорбаджийска. Всеки споменбеобагрен от индивидуалната емоция на разказвача, отмерен с аршина на собствените му критерии и ценности. И всеки разказ добавяше нови, неизвестни щрихи към уж познатия и известен образ на именития творец.
Педагозите споделиха с радост, че техните ученици – особено децата от родното му село Турия – четат с интерес и познават разказите на Чудомир. Те изразиха мнение, че всъщност Чудомир заслужава да бъде причислен към класиците на българската литература, а неговото творчество – включено в задължителната учебна програма. Още повече, че много от сюжетите му звучат невероятно свежо и актуално, сякаш са писани сега. Например „Урок по история“.
Помислих си, че всъщност личността на Чудомир е като един монумент – твърде величествен, за да бъде обозрян от близо. И колкото повече се отдалечаваме от него в пространството и времето, толкова по-ясно ще осъзнаваме както неговата невероятна енциклопедичност като интелект, писател, художник, запален читалищен деец и ревностен изследовател на историческото минало и фолклора на селищата в Долината на розите и тракийските царе, така и значимостта му катонеоспорим авторитет и стожер на културата в гр. Казанлък, пък и в родното село Турия и в Павел баня.
Защото Чудомир бе човек с аристократичен дух, ноедновременно с това земен, близък до своите „нашенци“, болеещ за неизтребимите им проблеми и болежки, които се опитваше да реши от позициите си на всепризнат „консул на Голо бърдо“ и особено като народен представител.На финала на срещата си казах, че разговорът неусетно промени нейното мото. И неговата спонтанна редакция би трябвало да гласи: „За Чудомир – с любов!“
От мястото на срещата: ЙорданкаТрополова
Под това мото премина в Павел баня срещата, посветена на 126-та годишнина от рождението на Димитър Чорбаджийски-Чудомир. Тя бе организирана на 25 март от Читалище „Напред – 1903“ - Павел баня и събра около импровизирана „кръгла маса“ педагози, представители на художествено-творческата интелигенция и общественици от града.Присъства и зам. кметът на общината Йордана Енева. Откривайки срещата, председателят на читалищното настоятелство Донка Иванова направи символична връзка между рождената дата на турийския смехотворец и Светия празник Благовещение и поздрави всички с двойния празник. Две ученички от местната Професионална гимназия по ресторантьорство и хотелиерство повдигнаха настроението, превъплъщавайки се взнаковите героини от хумористичните разкази на Чудомир – кумата Берта и как’ Сийка.
Любопитни факти от семейните хроники на фамилията Чорбаджийски и от младостта на Чудомир сподели неговата племенничка Гергана Гечева. Тя прочете прочувствено поздравление, което дядо й Георги Чорбаджийски е произнесъл на 70 годишния тържествен юбилей на своя по-малък брат Чудомир и подари на читалището две луксозно рамкирани снимки на писателя в компанията на педагози и първенци от Павел баня.
Последваха вълнуващи спомени на присъстващите за именития им и любим земляк Чудомир и неговата спътница в живота – художничката Мара Нонова-Чорбаджийска. Всеки споменбеобагрен от индивидуалната емоция на разказвача, отмерен с аршина на собствените му критерии и ценности. И всеки разказ добавяше нови, неизвестни щрихи към уж познатия и известен образ на именития творец.
Педагозите споделиха с радост, че техните ученици – особено децата от родното му село Турия – четат с интерес и познават разказите на Чудомир. Те изразиха мнение, че всъщност Чудомир заслужава да бъде причислен към класиците на българската литература, а неговото творчество – включено в задължителната учебна програма. Още повече, че много от сюжетите му звучат невероятно свежо и актуално, сякаш са писани сега. Например „Урок по история“.
Помислих си, че всъщност личността на Чудомир е като един монумент – твърде величествен, за да бъде обозрян от близо. И колкото повече се отдалечаваме от него в пространството и времето, толкова по-ясно ще осъзнаваме както неговата невероятна енциклопедичност като интелект, писател, художник, запален читалищен деец и ревностен изследовател на историческото минало и фолклора на селищата в Долината на розите и тракийските царе, така и значимостта му катонеоспорим авторитет и стожер на културата в гр. Казанлък, пък и в родното село Турия и в Павел баня.
Защото Чудомир бе човек с аристократичен дух, ноедновременно с това земен, близък до своите „нашенци“, болеещ за неизтребимите им проблеми и болежки, които се опитваше да реши от позициите си на всепризнат „консул на Голо бърдо“ и особено като народен представител.На финала на срещата си казах, че разговорът неусетно промени нейното мото. И неговата спонтанна редакция би трябвало да гласи: „За Чудомир – с любов!“
От мястото на срещата: ЙорданкаТрополова
Comments are not available for this entry.
Хотел ЦЕНТРАЛ Павел баня
